Ненужните изследвания само стресират бременната

Бременната жена днес е достатъчно стресирана от това, което се споделя в социалните мрежи, от изявленията на медицинските специалисти, от немедицинските „авторитети“.
Жените нямат нужда да бъдат плашени с несъществуващи рискове. Това каза акушер-гинекологът д-р Румен Димитров, който бе лектор на XX Национална юбилейна среща на фондация „Мост“ и говори на темата: „Грижа за бременността: от разумна достатъчност до ненужни ексцесии“ .
Причините да ѝ се предлагат куп допълнителни изследвания са най-различни – презастраховане, несигурност, различни комерсиални цели и не на последно място финансов интерес от страна на някои лекари.

Сред доста скъпите „екстри“ са например

изследване „ микроелементи и витамини“,

което е напълно излишно както и допълнителни ефографски прегледи, които понякога се правят едва ли не всеки месец, коментира д-р Димитров, началник клиника в „Майчин дом“.
Ето какво обясни специалистът.

Д-р Димитров, какви прегледи вие препоръчвате на своите бременни пациентки?

Първото нещо е да се направи един възможно най-ранен преглед за доказване на бременността. Това българската жена прави, защото при най-малко закъснение на цикъла, веднага се преглежда. Примерно в Германия това не може да се случи. Там трябва да чака месеци, за да се добере до специалист, но в България буквално на всяка крачка има ехографи и специалисти, които могат да направят този преглед.

Какъв е смисълът на този ранен преглед?
Първо да се види има или няма бременност и къде се развива, защото има случаи, в които тя се развива на „неправилно място“ и трябва своевременно да се ликвидира.

Бихте ли пояснили какво точно имате предвид?
В България половината жени раждат с цезарово сечение. Когато една жена е родила със секцио, има риск следващата бременност да се имплантира на лошо място. И това е един много сериозен риск. Затова е нужен един ранен преглед, за да се види как започва бременността и жената да се успокои, че няма да развие тези усложнения – примерно долно прикрепване на плацента, което е фатално.

Кои са следващите рутинни стъпки, ако бременността се развива нормално?
Към втория-третия месец е добре да се направи втори преглед, за да се види жизнеспособността на плода, защото в този период става ясно дали има кухо яйце, дали ембрионът не е загинал, ще се разбере едноплодна ли е бременността или е двуплодна. А, ако е двуплодна дали е монохориална, което е много важно за по-нататъшната прогноза.
Следва първият много важен и обстоен преглед – това е така нареченият ранен скрининг, Той се прави между 11-а, 12-а - 14-а седмица. При този преглед се виждат страшно много неща. На практика почти всичко, което има възрастният човек присъства и при ембриона, но в умален и недоразвит вид. С малки изключения – например някои структури в главата още не са оформени, мозъчната кора я няма, но ясно се виждат сърце, дробове, стомах, крайници. Още в този момент могат да се видят и много проблеми и да се определи дали тази бременност чисто анатомично е перспективна или не е. Освен това ние отчитаме определени маркери, които са описани и се знае, че носят риск и, когато това се комбинира с кръвния тест и изследването на биохимичните маркери, се очертават жените, при които има риск плодът да е с хромозомна аномалия. Тогава ще се наложат допълнителни изследвания, за да се докаже или отхвърли това предположение.

Ако всичко мине и е наред, отиваме на оценка на феталната анатомия или феталната морфология, което става около 20-ата седмица. Когато в мозъка на плода са се оформили основните структура, се прави подробна оценка и на сърцето, и на централната нервна система, както и на всички други органи на плода. В този период на бременността той е сравнително достатъчно голям и видимостта е много добра. Когато се направи този преглед и се установи, че всичко е наред, по-нататък вероятността да се случи изненада, е много малка.
Успоредно с това се правят и рутинните кръвни тестове, които не са насочени конкретно към бременността, но са важни за оценка на общото състояние. Оттам нататък се наблюдава растежът на плода (28-30-32 седмица) и се проследява как той нараства. Когато няма риск, бременността се износва докрай.
Различно е, ако жената е диабетичка, ако е с високо кръвно налягане, ако при по-ранни бременности е имала лош доплер и очакваме, че плодът няма да нараства добре. Тогава ще се наложат по-чести прегледи. Трябва да се прецени, ако е възможно, дали да се лекува или бременността трябва да се прекъсне своевременно, ако това се налага.

Кои са „екстрите“ които могат да бъдат предложени на бременната и, които са излишни?
Много жени имат желание да си правят скъпите неинвазивини тестове, които са ценни и полезни, но са излишни, ако няма риск. Може да се направи далеч по-евтин тест, който да е с близка чувствителност и достоверност на резултата.

За кого са подходящи скъпите кръвни тестове?
Те са по-подходящи за жени в така наречената „сива зона“ - такива със среден и висок риск. Ако бременността е високорискова, директно трябва да ѝ се предложи диагностичен тест. Ако рисът е нисък, няма нужда да се правят други тестове. Ако обаче тя е в тази „сива зона“ и се страхува, не иска да се подложи на амниоцентеза или хориална биопсия, може да направи алтернативен неинвазивен тест.

Имате предвид изследване на венозна кръв и ДНК анализ вместо амниоцентеза?
Да взема се венозна кръв. В нея има частици от ДНК от плацентата. Минавайки в кръвта на майката от нея може  да се прецени и броят на хромозомите както и дали има някаква тризомия (синдром на Даун) , което е идеята на този скрининг. Това изследване спестява на жената страховете.
 

 А каква е надеждността и достоверността на този тест?
Най-важното е този тест да е отрицателен. Ако той каже, че всичко е наред, това е достатъчно. Считаме, че детето е здраво. Ако обаче резултатът е положителен, той трябва да се потвърди с инвазивен тест. Не е прието да се прекъсва бременност само въз основа на неинвазивен пренатален тест. Решение за синдром на Даун не се взема само въз основа на кръвния ДНК тест.

Веселина Мончева

.